Кой държи богатството на Иран?
В Иран тя е могъща икономическа мощ: Революционната армия, част от която беше и авторитетният военачалник Касем Солеймани. Смята се, че тя управлява редица концерни и организации. Кой държи парите на Иран? На този въпрос дава отговор анализаторът Андреас Бекер в коментар за Deutsche Welle .
Армията на пазителите на ислямската гражданска война, наричана също " Пасдаран " или Революционна армия, е паравоенна организация, която взаимно с постоянната войска (Артеш) съставлява въоръжените сили на Иран. Наскоро иранският парламент усили съществено бюджета на армията.
Съединените щати преглеждат " Пасдаран " като терористична организация. Това е една от аргументите, заради които президентът Доналд Тръмп акцентира, че убийството на военачалник Касем Солеймани, който ръководеше елитна част от Революционната армия, е било акт на самоотбрана.
Революционната армия има съществено икономическо въздействие. Експертите считат, че най-малко една трета от брутния вътрешен артикул на Иран се създава от компании, следени от " Пасдаран ". Към тях се прибавят и религиозни фондации.
Бехзад Набави, ирански политик модернизатор и някогашен заместник-председател на Народното събрание, счита, че 60% от държавното благосъстояние е в ръцете на четири организации:
- Конгломератът " Печатът на пророците ", който се смята за икономическия лост на Революционната гвардия;
- " Организацията за осъществяване на повелите на имам Хомейни ", която има банки, както и нефтени и телекомуникационни компании;
- " Фондация за безимотните ", чийто главен дирек е национализираното благосъстояние на функционерите на режима на шаха;
- Конгломератът " Светият предел на имам Реза ", която включва повече от 50 компании и заводи.
Революционната армия отхвърля изказванията на Бехзад Набави. През есента неин представител съобщи пред съда в Техеран, че делът на четирите (горепосочени) организации в държавното имущество е даже под 2%.
Въпреки че в предходните години държавното управление се опита да приватизира част от стопанската система, и днес в Иран границите сред частно, държавно, военно и религиозно са към момента плаващи.
" От правна позиция множеството банки днес са частни акционерни сдружения ", споделя Михаел Токус, ръководител на Германско-иранската комерсиална камара, чието седалище е в Хамбург. Той обаче прибавя, че акциите постоянно се държат от капиталови сдружения на държавни компании. Не са малко и частните компании, които имат " трима пенсионирани генерали на управителни позиции ", показва Токус и изяснява, че в Иран военните се пенсионират малко откакто навършат 50 години.
Подобни преплитания облагодетелстват корупцията и шуробаджанащината. А това по никакъв начин не се харесва на иранския президент Хасан Рохани. През ноември 2019 той настоя правосъдната система да проверява всички тези случаи, в които става въпрос за милиарди долари. Според обява от поредицата " Доклад от Иран ", подготвяна месечно от живеещия в Германия Бахман Нируманд за фондация " Хайнрих Бьол ", Хасан Рохани е задал следния въпрос: " Къде са огромните акули, за какво никой не ги преследва? ".
Влиянието на генералите и духовниците понижава само при по-спокойни времена. Както се случи през 2017 година, когато Западът разхлаби глобите след сполучливата нуклеарна договорка. Тогава иранското държавно управление разпореди два огромни плана на френска и южнокорейска компания. А другояче следеният от Революционната армия конгломерат " Печатът на пророците " има един тип монопол над държавните поръчки - негови компании получават планове даже и без да се организира конкурс.
Председателят на Германско-иранската комерсиална камара Михаел Токус обръща внимание и на едно ново развиване в иранската стопанска система. " Санкциите на САЩ доведоха до съществено повишаване на сивата стопанска система. Затова и никой не може да каже какъв брой петрол изнася Иран в момента ". Освен формалните нефтени експорти има и " доста сиви доставки ", които се препродават през прилежащи страни или пък чрез петролени танкери, които " се движат в океаните без транспондер и доставят нефта някъде ", споделя Токус. " Времето на глобите не е време за бистрота и стопански напредък ", разяснява специалистът.
Сигурно е единствено едно: че експортът на петрол, най-важният източник на непозната валута, съществено пострада от американските наказания. Това признава и самият Хасан Рохани. " Доклад от Иран " цитират фрагменти от негова тирада, произнесена в средата на ноември 2019. " Иран се намира в изключителна обстановка (...) Как да управляваме страната си, когато имаме проблеми, свързани с продажбата на нашия петрол? (...) От основаването на Ислямската република до момента в никакъв случай не сме имали толкоз доста проблеми при продажбата на петрол и отплаването на петролните танкери, колкото през днешния ден ", споделя той.
Според Михаел Токус, нетипичната неприкритост на Хасан Рохани цели да приготви иранците за по-трудни времена. " Той желае да приготви популацията за това, че в бъдеще то ще би трябвало да заплаща още повече налози и такси за финансирането на държавните разноски ".
Зад това обаче се крие политически риск. Достатъчно е да погледнем към митингите след увеличението на цената на бензина преди два месеца. Според " Доклад от Иран ", това са били митингите " с най-вече принуждение за последните 30 години ". Публицистът Бахман Нируманд счита, че недоволството измежду хората е високо и покачването на цените са подобаващ мотив за консервативните сили в страната да покажат, че реформаторите към Рохани не могат да удържат нещата в свои ръце. " Ако Рохани бъде заставен да се отдръпна, Революционната армия ще поеме властта и ще се опита да ръководи страната с още повече принуждение и с налагането на още повече цензура ", споделя той.
Каквото и да се случи обаче, Иран няма да си подвие опашката заради стопански аргументи. " Никой не трябва да подценява съпротивителните сили и издръжливостта на иранците ", акцентира специалистът Михаел Токус.
Армията на пазителите на ислямската гражданска война, наричана също " Пасдаран " или Революционна армия, е паравоенна организация, която взаимно с постоянната войска (Артеш) съставлява въоръжените сили на Иран. Наскоро иранският парламент усили съществено бюджета на армията.
Съединените щати преглеждат " Пасдаран " като терористична организация. Това е една от аргументите, заради които президентът Доналд Тръмп акцентира, че убийството на военачалник Касем Солеймани, който ръководеше елитна част от Революционната армия, е било акт на самоотбрана.
Революционната армия има съществено икономическо въздействие. Експертите считат, че най-малко една трета от брутния вътрешен артикул на Иран се създава от компании, следени от " Пасдаран ". Към тях се прибавят и религиозни фондации.
Бехзад Набави, ирански политик модернизатор и някогашен заместник-председател на Народното събрание, счита, че 60% от държавното благосъстояние е в ръцете на четири организации:
- Конгломератът " Печатът на пророците ", който се смята за икономическия лост на Революционната гвардия;
- " Организацията за осъществяване на повелите на имам Хомейни ", която има банки, както и нефтени и телекомуникационни компании;
- " Фондация за безимотните ", чийто главен дирек е национализираното благосъстояние на функционерите на режима на шаха;
- Конгломератът " Светият предел на имам Реза ", която включва повече от 50 компании и заводи.
Революционната армия отхвърля изказванията на Бехзад Набави. През есента неин представител съобщи пред съда в Техеран, че делът на четирите (горепосочени) организации в държавното имущество е даже под 2%.
Въпреки че в предходните години държавното управление се опита да приватизира част от стопанската система, и днес в Иран границите сред частно, държавно, военно и религиозно са към момента плаващи.
" От правна позиция множеството банки днес са частни акционерни сдружения ", споделя Михаел Токус, ръководител на Германско-иранската комерсиална камара, чието седалище е в Хамбург. Той обаче прибавя, че акциите постоянно се държат от капиталови сдружения на държавни компании. Не са малко и частните компании, които имат " трима пенсионирани генерали на управителни позиции ", показва Токус и изяснява, че в Иран военните се пенсионират малко откакто навършат 50 години.
Подобни преплитания облагодетелстват корупцията и шуробаджанащината. А това по никакъв начин не се харесва на иранския президент Хасан Рохани. През ноември 2019 той настоя правосъдната система да проверява всички тези случаи, в които става въпрос за милиарди долари. Според обява от поредицата " Доклад от Иран ", подготвяна месечно от живеещия в Германия Бахман Нируманд за фондация " Хайнрих Бьол ", Хасан Рохани е задал следния въпрос: " Къде са огромните акули, за какво никой не ги преследва? ".
Влиянието на генералите и духовниците понижава само при по-спокойни времена. Както се случи през 2017 година, когато Западът разхлаби глобите след сполучливата нуклеарна договорка. Тогава иранското държавно управление разпореди два огромни плана на френска и южнокорейска компания. А другояче следеният от Революционната армия конгломерат " Печатът на пророците " има един тип монопол над държавните поръчки - негови компании получават планове даже и без да се организира конкурс.
Председателят на Германско-иранската комерсиална камара Михаел Токус обръща внимание и на едно ново развиване в иранската стопанска система. " Санкциите на САЩ доведоха до съществено повишаване на сивата стопанска система. Затова и никой не може да каже какъв брой петрол изнася Иран в момента ". Освен формалните нефтени експорти има и " доста сиви доставки ", които се препродават през прилежащи страни или пък чрез петролени танкери, които " се движат в океаните без транспондер и доставят нефта някъде ", споделя Токус. " Времето на глобите не е време за бистрота и стопански напредък ", разяснява специалистът.
Сигурно е единствено едно: че експортът на петрол, най-важният източник на непозната валута, съществено пострада от американските наказания. Това признава и самият Хасан Рохани. " Доклад от Иран " цитират фрагменти от негова тирада, произнесена в средата на ноември 2019. " Иран се намира в изключителна обстановка (...) Как да управляваме страната си, когато имаме проблеми, свързани с продажбата на нашия петрол? (...) От основаването на Ислямската република до момента в никакъв случай не сме имали толкоз доста проблеми при продажбата на петрол и отплаването на петролните танкери, колкото през днешния ден ", споделя той.
Според Михаел Токус, нетипичната неприкритост на Хасан Рохани цели да приготви иранците за по-трудни времена. " Той желае да приготви популацията за това, че в бъдеще то ще би трябвало да заплаща още повече налози и такси за финансирането на държавните разноски ".
Зад това обаче се крие политически риск. Достатъчно е да погледнем към митингите след увеличението на цената на бензина преди два месеца. Според " Доклад от Иран ", това са били митингите " с най-вече принуждение за последните 30 години ". Публицистът Бахман Нируманд счита, че недоволството измежду хората е високо и покачването на цените са подобаващ мотив за консервативните сили в страната да покажат, че реформаторите към Рохани не могат да удържат нещата в свои ръце. " Ако Рохани бъде заставен да се отдръпна, Революционната армия ще поеме властта и ще се опита да ръководи страната с още повече принуждение и с налагането на още повече цензура ", споделя той.
Каквото и да се случи обаче, Иран няма да си подвие опашката заради стопански аргументи. " Никой не трябва да подценява съпротивителните сили и издръжливостта на иранците ", акцентира специалистът Михаел Токус.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ